събота, 28 април 2012 г.

Сънищата от моето детство

 

    Сънищата, които съм запомнил от моето детство обикновено са страшни кошмари, но има разбира се и няколко доста красиви, изпълнени с топли чувства.

    Най-честият сън, който идваше в нощта ми, беше че летя. Намирах си някое по високо местенце и скачах от него и излитах. Понасях се на високо и се любувах на новопридобитото ми качество и гледката от високо. Беше невероятно удовослтвие! Понякога губех контрол и започвах да падам надолу, но бързо осъзнавах, че мисълта е всъщност тази, която лети и бързо овладявах ситуацията. Все пак ми беше по-лесно като си "помагам" с ръцете, а начини беше много забавен, движех само китките в моя импровизиран полет.
 
  Веднъж сънувах, че майка ми ме гони вкъщи да ме бие, аз излетях и застанах горе високо до тавана на стаята, където тя не можеше да ме стигне, а само беснееше и ми се заканваше долу от ниското.

   Единственият друг хубав сън, който си спомням от моето детство, беше свързан със силни романтични чувства. Често идваше в съня ми една жена, която макар да изглеждаше различно всеки път, знаех че е една и съща. Чувствах я по-напреднала от мен, гост от друг свят, а аз юнак Забраванко, не мога да се сетя от къде я познавам. Изпитвах божествено чувство на любов и спокойствие към тази приказна жена, затова бе "богиня" за мен. Всяка сутрин след такъв сън, се въртях като луд в леглото, опитвайки се отново да заспя.

    Сънищата ми със негативни чувства, бяха като работилница в която се отразяваха моите страхове и аз трябваше да ги надрасна. Бяха най-различни:  потоп; вървене по безкраен ръб в небесата и страх от падане от високо; бягане от бик с вързани крака; бягане от голям търкалящ се камък в-у железопътни релси разположени на една скала, където няма къде да се скриеш и избягаш, от ляво дере, от дясно грамада; умиране в автомобилна катастрофа(като се събудих се чувствах, като с втори живот); нашествие от гигантски триглави змии, които като убиеш се превръщат в птеродактил.

     Имам един спомен обаче, който не мога дори и сън да нарека. Често ми се случваше, унеса се в дрямка и а тамън да заспя и ми се яви, как се спъвам в нещо и тръгвам да падам. И тъй като тялото още не е обездвижено, се будя с подскок, опитвайки се да не падна.

        Това бяха всички сънища, които си спомням от детските ми години. Надявам се, че са ви били интересни. Очаквайте скоро в блог ''Земно'' интересна статия относно летящите сънища.

понеделник, 16 април 2012 г.

Да не ти се налага да разговаряш с Бог

   

   Нощта преди да заспя, казах на Бог, че трябва да ми даде знак, искам да разбера дали той съществува. И ето, какво сънувах след това:

     Бях футболист, невероятно добър, но много високонамерен. Всяка моя стъпка казваше "Аз съм велик! Аз съм велик!". Трябваше с колегите си да се редим на едно гише за да вземеме заплатите си. Аз взимах най-много и това ме правеше още по-горд. Взех парите и излязох навън, а там!... Двама професионално обучени главорези ме чакаха за да ми вземат парите! Как разбрах, че са такива? Само като ги видиш и си готов да се насереш! Сетих се, че аз едни умения развивам, те други и от там беж да бягаме! Няма, как да се справя с две нинджи и то накуп. Бягам, а те след мен. Сетих се какво

неделя, 15 април 2012 г.

Централно Слънце



   Бе зелена пролет, а аз се намирах някъде сред природа, в сграда подобна на хижа, от където през огромен прозорец всякаш влизаше вътре тучна зеленина.  Стаята беше голяма конферентна зала със столове, чинове и един телевизор горе в десния ъгъл право пред мен.Телевизор, който не работеше и не защото бе развален, а защото нямаше никакъв помен от модерните времена, тъй като всичко телевизия, радио, телефон, интернет - бе отказало! В стаята с мен седяха още няколко хора, по чувство - приятели, по местоположение - заедно, а наяве всеки самичък, защото всички бяха напълно вглъбени в себе си, всеки размишляващ над нещо различно.
   Сцената на съня се смени рязко и аз се намирах в дълбокия космос. Наблюдавах едно величествено слънце, виждах и други планети в близост, но то беше центъра на моето внимание, нещо се случваше там. Имах чувство, че съм удостоен с невероятна чест и че нещо епохално се случва! Наблюдавах, как същото това слънце хвърля невероятно количество енергия навън - гигантски експлозии излизащи далеч от пределите на слънцето. Гледката беше невероятна, но звука потресаващ! Няма такава дума, която да го опише и не знам защо, но единственото, което ми хрумна бе: пръхтенето на гигантския кон - Вселената!. Пред мен се случваше нещо