Обърканият свят

    Намирах се в моят град - Перник, ходех по улицата и наблюдавах картинки познати ни от филмите описващи края на света. Светофарите не работят, няма нито една кола на улицата, а и хора няма. Видях само една групичка, изглеждаха уплашено, един от тях говореше, че и последният магазин в квартала им затворил. Влезнах в един телепорт, който ме прати от едната страна на Витоша(Перник) в другата(София). Там абсолютно същото! Виждах объркването в лицата на хората. Аз бях точно обратното - уверен в себе си вървях в широка крачка нанякъде. Стигнах централната сграда в града, най-висока и важна! В нея живееше шефа на тази система. Имах среща с него и той ме чакаше на последния етаж горе. Влезнах в офиса му, бе една едра жена. Започна да ме мами да влезна в нейната образователна система. Каза ми, изкарай само толко, пък аз ще се погрижа да е повече и си вътре(страхотна оферта, нали?)! Аз се изсмях силно и мигновено ставайки сериозен, със строг глас казах "Една обикновена държава не успяхте да създадете, а ме караш да участвам във вашата "учебна" система?!" и излязох.