неделя, 27 януари 2013 г.

Надолу към цивилизацията!

  Намирах се в свят идентичен на моя, същата местност където живея, но всякаш украсена от ръцете на талантлив художник. И все едно моят дух който твори сънищата ми, за да изрази негативното ми мнение към днешната цивилизация, я беше поставил много по-ниско от равнището на заобикалящата природа, като в дупка! Вървях си аз по едни високи и лудо танцуващи треви със златен цвят, насочен към града долу, а отстрани невероятен залез! Гледах го и благодарях, че живея на такова специално място! Стигнах до границата между царството на дървото и царството на бетона, една висока скала, застанала гордо над къщурките, които изглеждаха наистина много малки в сравнение с нея. Застанах на ръба й и ме побиха тръпки, само че не от страх, а от вълнение и радостно очакване. Спомних си как съм сънувал много пъти, че скачам от нещо високо, само за да тествам дали ще умра, а ето ме, жив съм! Скочих с разперени ръце и крака, и .... летя! Почувствах някакво сливане с всичко което е, почувствах единство, цялост! Летях... и наблюдавах невероятната гледка, коминчетата на къщурките долу в ниското и целият свят - толкова малък! Летях... и си играех, празнувайки невероятното събитие, а дори можех и да се издигам! След това се приземих в двора на къщата ми и се събудих! Всичко бе такава магия, отворих очи в този свят и ги затворих на секундата! Исках пак да полетя! Започнах да медитирам и ето го... почувствах вятъра в тялото ми! Почувствах отново и сливането с всичко! Дори и някакво слънце се появи и започнах да усещам сладка топлина! Събудих се и от това и скочих с усмивка! Всичко беше прекрасно! Но слънцето, то беше нещо което го нямаше преди това в съня ми! Отворих прозореца с мисълта, че нещо външно ми е повлияло на медитацията, показах се целия на рамката на прозореца излизащ като през врата, но ... вън нямаше слънце, а гъсти облаци и сняг вали!