петък, 18 юли 2014 г.

Управителката на Вселената

Сънувах... Управителката на Вселената! Могъщо, високо напреднало същество, което в мое присъствие придоби формата и пожела да ми се представи като жена. Ако трябва да бъда честен, леко пълна жена, на средна възраст! :D Намираше се в така нареченото "празно" пространство между планетите, в една стая изградена от невидими енергийни нишки, от където наблюдаваше и се грижеше за световете. Тя определяше какво ще се случва. Затова и отивах при нея, да си поискам нещо. Движех се с равномерна скорост и наближавах към нея. Виждах я в далечината с гръб обърната, как се занимава сериозно с нещо. Когато наближих, тя се обърна и видях едно напълно празно от емоции лице. Дойде при мен и със строгост ме попита "Какво искаш?!". Аз й казах накратко, че съм дошъл да поискам еди какво си, като разговаряхме телепатично. Останах в очакване да ми каже цена, но изненадан получих въпрос от рода на "Колко силно го искаш?!" или "Колко силно го мечтаеш?!". При което аз дадох свобода и воля на мечтите си и нарисувах с мислите си всякакви изпълнени с топли чувства картини с мен и нещото което искам. След което изражението на лицето й за милисекунда се смени от строгост на невероятна обич и щастие! Каза ми, че съм един от най-добре искащите, идвали някога при нея и че ще получа дори повече отколкото искам.
  Това беше сънят ми. Сигурно го сънувах преди може би повече от две седмици, но чак сега получих копнеж да го споделя. Толкова реален, ясен и цветен, жив, че още го помня както помня какво ядох преди десет минути! В присъствието на тази жена, чувствах моята душа млада като на дете. Всякаш нещо наистина голямо е пред теб. От което идва и голямо благоговеене и благодарност.

неделя, 27 януари 2013 г.

Надолу към цивилизацията!

  Намирах се в свят идентичен на моя, същата местност където живея, но всякаш украсена от ръцете на талантлив художник. И все едно моят дух който твори сънищата ми, за да изрази негативното ми мнение към днешната цивилизация, я беше поставил много по-ниско от равнището на заобикалящата природа, като в дупка! Вървях си аз по едни високи и лудо танцуващи треви със златен цвят, насочен към града долу, а отстрани невероятен залез! Гледах го и благодарях, че живея на такова специално място! Стигнах до границата между царството на дървото и царството на бетона, една висока скала, застанала гордо над къщурките, които изглеждаха наистина много малки в сравнение с нея. Застанах на ръба й и ме побиха тръпки, само че не от страх, а от вълнение и радостно очакване. Спомних си как съм сънувал много пъти, че скачам от нещо високо, само за да тествам дали ще умра, а ето ме, жив съм! Скочих с разперени ръце и крака, и .... летя! Почувствах някакво сливане с всичко което е, почувствах единство, цялост! Летях... и наблюдавах невероятната гледка, коминчетата на къщурките долу в ниското и целият свят - толкова малък! Летях... и си играех, празнувайки невероятното събитие, а дори можех и да се издигам! След това се приземих в двора на къщата ми и се събудих! Всичко бе такава магия, отворих очи в този свят и ги затворих на секундата! Исках пак да полетя! Започнах да медитирам и ето го... почувствах вятъра в тялото ми! Почувствах отново и сливането с всичко! Дори и някакво слънце се появи и започнах да усещам сладка топлина! Събудих се и от това и скочих с усмивка! Всичко беше прекрасно! Но слънцето, то беше нещо което го нямаше преди това в съня ми! Отворих прозореца с мисълта, че нещо външно ми е повлияло на медитацията, показах се целия на рамката на прозореца излизащ като през врата, но ... вън нямаше слънце, а гъсти облаци и сняг вали!

неделя, 28 октомври 2012 г.

Обърканият свят

    Намирах се в моят град - Перник, ходех по улицата и наблюдавах картинки познати ни от филмите описващи края на света. Светофарите не работят, няма нито една кола на улицата, а и хора няма. Видях само една групичка, изглеждаха уплашено, един от тях говореше, че и последният магазин в квартала им затворил. Влезнах в един телепорт, който ме прати от едната страна на Витоша(Перник) в другата(София). Там абсолютно същото! Виждах объркването в лицата на хората. Аз бях точно обратното - уверен в себе си вървях в широка крачка нанякъде. Стигнах централната сграда в града, най-висока и важна! В нея живееше шефа на тази система. Имах среща с него и той ме чакаше на последния етаж горе. Влезнах в офиса му, бе една едра жена. Започна да ме мами да влезна в нейната образователна система. Каза ми, изкарай само толко, пък аз ще се погрижа да е повече и си вътре(страхотна оферта, нали?)! Аз се изсмях силно и мигновено ставайки сериозен, със строг глас казах "Една обикновена държава не успяхте да създадете, а ме караш да участвам във вашата "учебна" система?!" и излязох.


сряда, 9 май 2012 г.

Гост от друг свят


Този сън е последващ на друг сън: Централното слънце   

    Отворих очи... намирах се в един междинен свят - само празно пространство. Към мен идваше някой непознат, но вътрешно знаех че е приятел. Идваше, като светлина и в последствие се образува във възрастен мъж. Без да отваря уста ми каза "Не се бой, отдавна сме събрали нужния брой и всеки миг се буди нов!"(а вечерта преди да легна, четох в интересна книга, че според едно предсказание са ни нужни определн брой пробудени, за да премине земята в следващото измерение).

Взривиха луната




   Събудих се в различна реалност, жилищен комплекс с много на брой, пет-етажни нисички сгради, на които повечето партери бяха заведения за хранене. Имаше и средно големи тревни площи между тях и всичко беше изключително спретнато и чисто. Беше вечер, а аз се разхождах с компания навън и се шегувах. И точно в този момент, вниманието на всички ни се насочи нагоре, към ясното нощно небе. Нашата мила луна се взривяваше, чупеше се на парчета и парченца, а когато имаш за фон черното космическо небе и наван е вечер, гледката е спираща дъха! Остра, финна прах обви земята, като затрудняваше дишането ни. Бързахме да се приберем, като аз не откъсвах очи от ужасяващия космически спектакъл. Взривът стана, като на една ръка разстояние, изключително ясно. Наблюдаваха се вкякакви аномалии, които иначе не виждаш, с просто око. Дори видяхме един спътник за малко, когато нещо го освети. Първоначално леко се отчаях, казах си "край с живота на земята!". Дори лек страх ме обвзе, мислейки си каква зла сила е сторила това и какви са следващите й намерения. След това бързо се съвзех, като разширих съзнанието си до това на моя Висш Дух, казах си че нищо не може да застраши създание като мен и усетих веднага мощ и хармония. Толкова дълго гледах небето, ходейки към сградите, че загубих моята компания и установих, че вече вървя с друга. Обадих една шега с тях "колко съм отвян в такъв обикновен миг" и се разделихме. Започнах да търся моите хора. Намерих ги в едно от заведенията и се загледах в екрана на телевизора. "Няма ли извъндредна емисия!?" - попитах аз. Отговориха ми, че е имало, но супер кратка, нищо не са казали и аз съм я изпуснал.

събота, 28 април 2012 г.

Сънищата от моето детство

 

    Сънищата, които съм запомнил от моето детство обикновено са страшни кошмари, но има разбира се и няколко доста красиви, изпълнени с топли чувства.

    Най-честият сън, който идваше в нощта ми, беше че летя. Намирах си някое по високо местенце и скачах от него и излитах. Понасях се на високо и се любувах на новопридобитото ми качество и гледката от високо. Беше невероятно удовослтвие! Понякога губех контрол и започвах да падам надолу, но бързо осъзнавах, че мисълта е всъщност тази, която лети и бързо овладявах ситуацията. Все пак ми беше по-лесно като си "помагам" с ръцете, а начини беше много забавен, движех само китките в моя импровизиран полет.
 
  Веднъж сънувах, че майка ми ме гони вкъщи да ме бие, аз излетях и застанах горе високо до тавана на стаята, където тя не можеше да ме стигне, а само беснееше и ми се заканваше долу от ниското.

   Единственият друг хубав сън, който си спомням от моето детство, беше свързан със силни романтични чувства. Често идваше в съня ми една жена, която макар да изглеждаше различно всеки път, знаех че е една и съща. Чувствах я по-напреднала от мен, гост от друг свят, а аз юнак Забраванко, не мога да се сетя от къде я познавам. Изпитвах божествено чувство на любов и спокойствие към тази приказна жена, затова бе "богиня" за мен. Всяка сутрин след такъв сън, се въртях като луд в леглото, опитвайки се отново да заспя.

    Сънищата ми със негативни чувства, бяха като работилница в която се отразяваха моите страхове и аз трябваше да ги надрасна. Бяха най-различни:  потоп; вървене по безкраен ръб в небесата и страх от падане от високо; бягане от бик с вързани крака; бягане от голям търкалящ се камък в-у железопътни релси разположени на една скала, където няма къде да се скриеш и избягаш, от ляво дере, от дясно грамада; умиране в автомобилна катастрофа(като се събудих се чувствах, като с втори живот); нашествие от гигантски триглави змии, които като убиеш се превръщат в птеродактил.

     Имам един спомен обаче, който не мога дори и сън да нарека. Често ми се случваше, унеса се в дрямка и а тамън да заспя и ми се яви, как се спъвам в нещо и тръгвам да падам. И тъй като тялото още не е обездвижено, се будя с подскок, опитвайки се да не падна.

        Това бяха всички сънища, които си спомням от детските ми години. Надявам се, че са ви били интересни. Очаквайте скоро в блог ''Земно'' интересна статия относно летящите сънища.