сряда, 9 май 2012 г.

Взривиха луната




   Събудих се в различна реалност, жилищен комплекс с много на брой, пет-етажни нисички сгради, на които повечето партери бяха заведения за хранене. Имаше и средно големи тревни площи между тях и всичко беше изключително спретнато и чисто. Беше вечер, а аз се разхождах с компания навън и се шегувах. И точно в този момент, вниманието на всички ни се насочи нагоре, към ясното нощно небе. Нашата мила луна се взривяваше, чупеше се на парчета и парченца, а когато имаш за фон черното космическо небе и наван е вечер, гледката е спираща дъха! Остра, финна прах обви земята, като затрудняваше дишането ни. Бързахме да се приберем, като аз не откъсвах очи от ужасяващия космически спектакъл. Взривът стана, като на една ръка разстояние, изключително ясно. Наблюдаваха се вкякакви аномалии, които иначе не виждаш, с просто око. Дори видяхме един спътник за малко, когато нещо го освети. Първоначално леко се отчаях, казах си "край с живота на земята!". Дори лек страх ме обвзе, мислейки си каква зла сила е сторила това и какви са следващите й намерения. След това бързо се съвзех, като разширих съзнанието си до това на моя Висш Дух, казах си че нищо не може да застраши създание като мен и усетих веднага мощ и хармония. Толкова дълго гледах небето, ходейки към сградите, че загубих моята компания и установих, че вече вървя с друга. Обадих една шега с тях "колко съм отвян в такъв обикновен миг" и се разделихме. Започнах да търся моите хора. Намерих ги в едно от заведенията и се загледах в екрана на телевизора. "Няма ли извъндредна емисия!?" - попитах аз. Отговориха ми, че е имало, но супер кратка, нищо не са казали и аз съм я изпуснал.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, бъдете мили и спазвайте добър тон. Благодаря! :)