Обърканият свят

    Намирах се в моят град - Перник, ходех по улицата и наблюдавах картинки познати ни от филмите описващи края на света. Светофарите не работят, няма нито една кола на улицата, а и хора няма. Видях само една групичка, изглеждаха уплашено, един от тях говореше, че и последният магазин в квартала им затворил. Влезнах в един телепорт, който ме прати от едната страна на Витоша(Перник) в другата(София). Там абсолютно същото! Виждах объркването в лицата на хората. Аз бях точно обратното - уверен в себе си вървях в широка крачка нанякъде. Стигнах централната сграда в града, най-висока и важна! В нея живееше шефа на тази система. Имах среща с него и той ме чакаше на последния етаж горе. Влезнах в офиса му, бе една едра жена. Започна да ме мами да влезна в нейната образователна система. Каза ми, изкарай само толко, пък аз ще се погрижа да е повече и си вътре(страхотна оферта, нали?)! Аз се изсмях силно и мигновено ставайки сериозен, със строг глас казах "Една обикновена държава не успяхте да създадете, а ме караш да участвам във вашата "учебна" система?!" и излязох.

Гост от друг свят

Този сън е последващ на друг сън: Централното слънце   

    Отворих очи... намирах се в един междинен свят - само празно пространство. Към мен идваше някой непознат, но вътрешно знаех че е приятел. Идваше, като светлина и в последствие се образува във възрастен мъж. Без да отваря уста ми каза "Не се бой, отдавна сме събрали нужния брой и всеки миг се буди нов!"(а вечерта преди да легна, четох в интересна книга, че според едно предсказание са ни нужни определн брой пробудени, за да премине земята в следващото измерение).

Взривиха луната

   Събудих се в различна реалност, жилищен комплекс с много на брой, пет-етажни нисички сгради, на които повечето партери бяха заведения за хранене. Имаше и средно големи тревни площи между тях и всичко беше изключително спретнато и чисто. Беше вечер, а аз се разхождах с компания навън и се шегувах. И точно в този момент, вниманието на всички ни се насочи нагоре, към ясното нощно небе. Нашата мила луна се взривяваше, чупеше се на парчета и парченца, а когато имаш за фон черното космическо небе и наван е вечер, гледката е спираща дъха! Остра, финна прах обви земята, като затрудняваше дишането ни. Бързахме да се приберем, като аз не откъсвах очи от ужасяващия космически спектакъл. Взривът стана, като на една ръка разстояние, изключително ясно. Наблюдаваха се вкякакви аномалии, които иначе не виждаш, с просто око. Дори видяхме един спътник за малко, когато нещо го освети. Първоначално леко се отчаях, казах си "край с живота на земята!". Дори лек страх ме обвзе, мислейки си каква зла сила е сторила това и какви са следващите й намерения. След това бързо се съвзех, като разширих съзнанието си до това на моя Висш Дух, казах си че нищо не може да застраши създание като мен и усетих веднага мощ и хармония. Толкова дълго гледах небето, ходейки към сградите, че загубих моята компания и установих, че вече вървя с друга. Обадих една шега с тях "колко съм отвян в такъв обикновен миг" и се разделихме. Започнах да търся моите хора. Намерих ги в едно от заведенията и се загледах в екрана на телевизора. "Няма ли извъндредна емисия!?" - попитах аз. Отговориха ми, че е имало, но супер кратка, нищо не са казали и аз съм я изпуснал.

Сънищата от моето детство

 

    Сънищата, които съм запомнил от моето детство обикновено са страшни кошмари, но има разбира се и няколко доста красиви, изпълнени с топли чувства.

    Най-честият сън, който идваше в нощта ми, беше че летя. Намирах си някое по високо местенце и скачах от него и излитах. Понасях се на високо и се любувах на новопридобитото ми качество и гледката от високо. Беше невероятно удовослтвие! Понякога губех контрол и започвах да падам надолу, но бързо осъзнавах, че мисълта е всъщност тази, която лети и бързо овладявах ситуацията. Все пак ми беше по-лесно като си "помагам" с ръцете, а начини беше много забавен, движех само китките в моя импровизиран полет.
 
  Веднъж сънувах, че майка ми ме гони вкъщи да ме бие, аз излетях и застанах горе високо до тавана на стаята, където тя не можеше да ме стигне, а само беснееше и ми се заканваше долу от ниското.

   Единственият друг хубав сън, който си спомням от моето детство, беше свързан със силни романтични чувства. Често идваше в съня ми една жена, която макар да изглеждаше различно всеки път, знаех че е една и съща. Чувствах я по-напреднала от мен, гост от друг свят, а аз юнак Забраванко, не мога да се сетя от къде я познавам. Изпитвах божествено чувство на любов и спокойствие към тази приказна жена, затова бе "богиня" за мен. Всяка сутрин след такъв сън, се въртях като луд в леглото, опитвайки се отново да заспя.

    Сънищата ми със негативни чувства, бяха като работилница в която се отразяваха моите страхове и аз трябваше да ги надрасна. Бяха най-различни:  потоп; вървене по безкраен ръб в небесата и страх от падане от високо; бягане от бик с вързани крака; бягане от голям търкалящ се камък в-у железопътни релси разположени на една скала, където няма къде да се скриеш и избягаш, от ляво дере, от дясно грамада; умиране в автомобилна катастрофа(като се събудих се чувствах, като с втори живот); нашествие от гигантски триглави змии, които като убиеш се превръщат в птеродактил.

     Имам един спомен обаче, който не мога дори и сън да нарека. Често ми се случваше, унеса се в дрямка и а тамън да заспя и ми се яви, как се спъвам в нещо и тръгвам да падам. И тъй като тялото още не е обездвижено, се будя с подскок, опитвайки се да не падна.

        Това бяха всички сънища, които си спомням от детските ми години. Надявам се, че са ви били интересни. Очаквайте скоро в блог ''Земно'' интересна статия относно летящите сънища.

Да не ти се налага да разговаряш с Бог

   

   Нощта преди да заспя, казах на Бог, че трябва да ми даде знак, искам да разбера дали той съществува. И ето, какво сънувах след това:

     Бях футболист, невероятно добър, но много високонамерен. Всяка моя стъпка казваше "Аз съм велик! Аз съм велик!". Трябваше с колегите си да се редим на едно гише за да вземеме заплатите си. Аз взимах най-много и това ме правеше още по-горд. Взех парите и излязох навън, а там!... Двама професионално обучени главорези ме чакаха за да ми вземат парите! Как разбрах, че са такива? Само като ги видиш и си готов да се насереш! Сетих се, че аз едни умения развивам, те други и от там беж да бягаме! Няма, как да се справя с две нинджи и то накуп. Бягам, а те след мен. Сетих се какво

Централно Слънце

   Бе зелена пролет, а аз се намирах някъде сред природа, в сграда подобна на хижа, от където през огромен прозорец всякаш влизаше вътре тучна зеленина.  Стаята беше голяма конферентна зала със столове, чинове и един телевизор горе в десния ъгъл право пред мен.Телевизор, който не работеше и не защото бе развален, а защото нямаше никакъв помен от модерните времена, тъй като всичко телевизия, радио, телефон, интернет - бе отказало! В стаята с мен седяха още няколко хора, по чувство - приятели, по местоположение - заедно, а наяве всеки самичък, защото всички бяха напълно вглъбени в себе си, всеки размишляващ над нещо различно.
   Сцената на съня се смени рязко и аз се намирах в дълбокия космос. Наблюдавах едно величествено слънце, виждах и други планети в близост, но то беше центъра на моето внимание, нещо се случваше там. Имах чувство, че съм удостоен с невероятна чест и че нещо епохално се случва! Наблюдавах, как същото това слънце хвърля невероятно количество енергия навън - гигантски експлозии излизащи далеч от пределите на слънцето. Гледката беше невероятна, но звука потресаващ! Няма такава дума, която да го опише и не знам защо, но единственото, което ми хрумна бе: пръхтенето на гигантския кон - Вселената!. Пред мен се случваше нещо